олигавел

Речник на българския език

1. олигавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

олигавел е производна форма на олигавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. олигавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

олигавел е производна форма на олигавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).