окьоравяло

Речник на българския език

1. окьоравяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окьоравяло е производна форма на окьоравя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окьоравяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окьоравяло е производна форма на окьоравя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. окьоравяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окьоравяло е производна форма на окьоравея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. окьоравяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

окьоравяло е производна форма на окьоравея (мин. деят. св. прич. ср. р.).