окьоравял

Речник на българския език

1. окьоравял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окьоравял е производна форма на окьоравя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окьоравял — мин. деят. несв. прич. м. р.

окьоравял е производна форма на окьоравя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. окьоравял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окьоравял е производна форма на окьоравея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. окьоравял — мин. деят. св. прич. м. р.

окьоравял е производна форма на окьоравея (мин. деят. св. прич. м. р.).