окьоравило е

Речник на българския език

1. окьоравило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окьоравило е е производна форма на окьоравя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окьоравило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окьоравило е е производна форма на окьоравя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).