окьоравило

Речник на българския език

1. окьоравило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окьоравило е производна форма на окьоравя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окьоравило — мин. деят. св. прич. ср. р.

окьоравило е производна форма на окьоравя (мин. деят. св. прич. ср. р.).