окьорави

Речник на българския език

1. окьорави — сег. вр., 3 л., ед. ч.

окьорави е производна форма на окьоравя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. окьорави — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

окьорави е производна форма на окьоравя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. окьорави — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

окьорави е производна форма на окьоравя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. окьорави — повелително наклонение, ед. ч.

окьорави е производна форма на окьоравя (повелително наклонение, ед. ч.).