окьоравели

Речник на българския език

1. окьоравели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

окьоравели е производна форма на окьоравя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окьоравели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

окьоравели е производна форма на окьоравя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. окьоравели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окьоравели е производна форма на окьоравея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. окьоравели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

окьоравели е производна форма на окьоравея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).