окъсняло

Речник на българския език

1. окъсняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окъсняло е производна форма на окъснея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окъсняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

окъсняло е производна форма на окъснея (мин. деят. св. прич. ср. р.).