окъснеело

Речник на българския език

1. окъснеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окъснеело е производна форма на окъснея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окъснеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окъснеело е производна форма на окъснея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).