окъснеел

Речник на българския език

1. окъснеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъснеел е производна форма на окъснея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окъснеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

окъснеел е производна форма на окъснея (мин. деят. несв. прич. м. р.).