окъсило е

Речник на българския език

1. окъсило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окъсило е е производна форма на окъся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окъсило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окъсило е е производна форма на окъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).