окъсил
1.
окъсил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
окъсил
е производна форма
на окъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
окъсил —
мин. деят. св. прич. м. р.
окъсил
е производна форма
на окъся (мин. деят. св. прич. м. р.).