окъсаха

Речник на българския език

1. окъсаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окъсаха е производна форма на окъсам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окъсаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

окъсаха е производна форма на окъсам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).