окъсало е

Речник на българския език

1. окъсало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окъсало е е производна форма на окъсам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окъсало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окъсало е е производна форма на окъсам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. окъсало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окъсало е е производна форма на окъсам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).