окъпете

Речник на българския език

1. окъпете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

окъпете е производна форма на окъпя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. окъпете — повелително наклонение, мн. ч.

окъпете е производна форма на окъпя (повелително наклонение, мн. ч.).