окъпело

Речник на българския език

1. окъпело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окъпело е производна форма на окъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окъпело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окъпело е производна форма на окъпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).