окъпел

Речник на българския език

1. окъпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъпел е производна форма на окъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окъпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

окъпел е производна форма на окъпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).