окъпвал

Речник на българския език

1. окъпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъпвал е производна форма на окъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окъпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окъпвал е производна форма на окъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окъпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

окъпвал е производна форма на окъпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. окъпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

окъпвал е производна форма на окъпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).