окълцвало

Речник на българския език

1. окълцвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окълцвало е производна форма на окълцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окълцвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окълцвало е производна форма на окълцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. окълцвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

окълцвало е производна форма на окълцвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. окълцвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окълцвало е производна форма на окълцвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).