окълцал

Речник на българския език

1. окълцал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окълцал е производна форма на окълцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окълцал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окълцал е производна форма на окълцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окълцал — мин. деят. св. прич. м. р.

окълцал е производна форма на окълцам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. окълцал — мин. деят. несв. прич. м. р.

окълцал е производна форма на окълцам (мин. деят. несв. прич. м. р.).