окучела

Речник на българския език

1. окучела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окучела е производна форма на окуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окучела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

окучела е производна форма на окуча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).