окуцявал си

Речник на българския език

1. окуцявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окуцявал си е производна форма на окуцявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. окуцявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окуцявал си е производна форма на окуцявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. окуцявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окуцявал си е производна форма на окуцявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).