окуцило е

Речник на българския език

1. окуцило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окуцило е е производна форма на окуця (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окуцило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окуцило е е производна форма на окуця (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).