окуци

Речник на българския език

1. окуци — сег. вр., 3 л., ед. ч.

окуци е производна форма на окуця (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. окуци — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

окуци е производна форма на окуця (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. окуци — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

окуци е производна форма на окуця (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. окуци — повелително наклонение, ед. ч.

окуци е производна форма на окуця (повелително наклонение, ед. ч.).