окупирал си

Речник на българския език

1. окупирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окупирал си е производна форма на окупирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. окупирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окупирал си е производна форма на окупирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. окупирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окупирал си е производна форма на окупирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).