окупирал

Речник на българския език

1. окупирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окупирал е производна форма на окупирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окупирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окупирал е производна форма на окупирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окупирал — мин. деят. св. прич. м. р.

окупирал е производна форма на окупирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. окупирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

окупирал е производна форма на окупирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).