окръглял

Речник на българския език

1. окръглял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окръглял е производна форма на окръгля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окръглял — мин. деят. несв. прич. м. р.

окръглял е производна форма на окръгля (мин. деят. несв. прич. м. р.).