окрилил е

Речник на българския език

1. окрилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окрилил е е производна форма на окриля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окрилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окрилил е е производна форма на окриля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).