окошари

Речник на българския език

1. окошари — сег. вр., 3 л., ед. ч.

окошари е производна форма на окошаря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. окошари — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

окошари е производна форма на окошаря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. окошари — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

окошари е производна форма на окошаря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. окошари — повелително наклонение, ед. ч.

окошари е производна форма на окошаря (повелително наклонение, ед. ч.).