окотили

Речник на българския език

1. окотили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окотили е производна форма на окотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окотили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

окотили е производна форма на окотя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).