окотила

Речник на българския език

1. окотила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окотила е производна форма на окотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окотила — мин. деят. св. прич. ж. р.

окотила е производна форма на окотя (мин. деят. св. прич. ж. р.).