окотил
1.
окотил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
окотил
е производна форма
на окотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
окотил —
мин. деят. св. прич. м. р.
окотил
е производна форма
на окотя (мин. деят. св. прич. м. р.).