окомплектовало

Речник на българския език

1. окомплектовало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окомплектовало е производна форма на окомплектовам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окомплектовало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окомплектовало е производна форма на окомплектовам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. окомплектовало — мин. деят. св. прич. ср. р.

окомплектовало е производна форма на окомплектовам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. окомплектовало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окомплектовало е производна форма на окомплектовам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).