окомплектовал

Речник на българския език

1. окомплектовал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окомплектовал е производна форма на окомплектовам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окомплектовал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окомплектовал е производна форма на окомплектовам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окомплектовал — мин. деят. св. прич. м. р.

окомплектовал е производна форма на окомплектовам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. окомплектовал — мин. деят. несв. прич. м. р.

окомплектовал е производна форма на окомплектовам (мин. деят. несв. прич. м. р.).