ококорило си

Речник на българския език

1. ококорило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ококорило си е производна форма на ококоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. ококорило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ококорило си е производна форма на ококоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).