ококорило е

Речник на българския език

1. ококорило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ококорило е е производна форма на ококоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ококорило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ококорило е е производна форма на ококоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).