ококорели

Речник на българския език

1. ококорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ококорели е производна форма на ококоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ококорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ококорели е производна форма на ококоря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).