ококорела

Речник на българския език

1. ококорела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ококорела е производна форма на ококоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ококорела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ококорела е производна форма на ококоря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).