окозело

Речник на българския език

1. окозело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окозело е производна форма на окозя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окозело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окозело е производна форма на окозя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).