окозела

Речник на българския език

1. окозела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окозела е производна форма на окозя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окозела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

окозела е производна форма на окозя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).