окозел

Речник на българския език

1. окозел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окозел е производна форма на окозя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окозел — мин. деят. несв. прич. м. р.

окозел е производна форма на окозя (мин. деят. несв. прич. м. р.).