оковяло

Речник на българския език

1. оковяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оковяло е производна форма на окова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оковяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оковяло е производна форма на окова (мин. деят. несв. прич. ср. р.).