оковяла

Речник на българския език

1. оковяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оковяла е производна форма на окова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оковяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оковяла е производна форма на окова (мин. деят. несв. прич. ж. р.).