оковали

Речник на българския език

1. оковали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оковали е производна форма на окова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оковали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оковали е производна форма на окова (мин. деят. св. прич. мн. ч.).