оклюмва

Речник на българския език

1. оклюмва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оклюмва е производна форма на оклюмвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оклюмва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оклюмва е производна форма на оклюмвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оклюмва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оклюмва е производна форма на оклюмвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).