окльощавеел е

Речник на българския език

1. окльощавеел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окльощавеел е е производна форма на окльощавея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).