окичил е

Речник на българския език

1. окичил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окичил е е производна форма на окича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окичил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окичил е е производна форма на окича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).