окичили

Речник на българския език

1. окичили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окичили е производна форма на окича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окичили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

окичили е производна форма на окича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).