окичил
1.
окичил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
окичил
е производна форма
на окича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
окичил —
мин. деят. св. прич. м. р.
окичил
е производна форма
на окича (мин. деят. св. прич. м. р.).