окичи

Речник на българския език

1. окичи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

окичи е производна форма на окича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. окичи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

окичи е производна форма на окича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. окичи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

окичи е производна форма на окича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. окичи — повелително наклонение, ед. ч.

окичи е производна форма на окича (повелително наклонение, ед. ч.).